Apr 3, 2010, 5:19 PM

Де да беше така

  Poetry
788 0 0

Иска ми се като малка птичка да се науча да летя,
да разперя свободна крилете си над света.

Де да бях красива и добра,
защитница на останалите същества.

Някак да разтърсвам и горя
всеки, докоснал се до моята душа.

Щеше да е хубаво някак си така
да не съм сред хората сама.

И гордо да крача до любовта,
неразтърсена никога от болката.

Би било добре поне радостта
да бъде винаги на моя страна.


Но в живота никога не е така...

(3.04.2010г.)

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Моника All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...