Капчицата дъжд се стича по гърба на кафявия улук -
пътуване стремглаво към земя опорочена.
Нещастна и щастлива, навред , и там, и тук!
Безропотно крещяща от Съдбата огорчена.
Безжалостно обичаща и мразеща навред,
безсмислено пилееща света на младостта си.
Тя викна неживяла : „Здравей, Живот, напред!“,
пристигаща ранена в гнездото на смъртта си.