13.07.2015 г., 17:12 ч.  

Капчица 

  Поезия
366 0 1

 

 

 

Капчицата дъжд се стича по гърба на кафявия улук -

пътуване стремглаво към земя опорочена.

Нещастна и щастлива, навред , и там, и тук!

Безропотно крещяща от Съдбата огорчена.

 

Безжалостно обичаща и мразеща навред,

безсмислено пилееща света на младостта си.

Тя викна неживяла : „Здравей, Живот, напред!“,

пристигаща ранена в гнездото на смъртта си.

© Атанас Янев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??