Jul 13, 2015, 5:12 PM  

Капчица 

  Poetry
364 0 1

 

 

 

Капчицата дъжд се стича по гърба на кафявия улук -

пътуване стремглаво към земя опорочена.

Нещастна и щастлива, навред , и там, и тук!

Безропотно крещяща от Съдбата огорчена.

 

Безжалостно обичаща и мразеща навред,

безсмислено пилееща света на младостта си.

Тя викна неживяла : „Здравей, Живот, напред!“,

пристигаща ранена в гнездото на смъртта си.

© Атанас Янев All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??