19 nov 2005, 14:52

Де-Жа-Ву

  Poesía
2.1K 0 5
Бели облаци -
пух светло-мрачен...
пелени в пепеливо небе...
На огърлици
звездите прескачат
от нощта в утринното лице...

Кадифе!...
Меко лягат очите ми
и потъват до дъно в тъга...
На кафе
загорчават мечтите ми -
в млечни сенки мълчи самота...

Котка бяла
през прозореца скочи -
Де-жа-ву в моя призрачен ден!...
Като хала:
до милиметъра точна...
и изчезна!... Какъв феномен!

Заскрежава...
Как само настръхвам!...
Захладня анемичния свят
Замълчава
безчувствен, изпръхнал...
изцеден и без капчица цвят!...

Паяжина -
оплита си мрежа
паяк вкъщи, по покрива сив,
до комина
в рисунката снежна
начертана небрежно с молив...

Прелетя!...
Неприветлив, отнесен....
Ден, разтворен в горчиво кафе...
Избеля
с безразличие смесен,
неусетен от бяло сърце...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Буба Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...