Nov 19, 2005, 2:52 PM

Де-Жа-Ву 

  Poetry
1734 0 5
Бели облаци -
пух светло-мрачен...
пелени в пепеливо небе...
На огърлици
звездите прескачат
от нощта в утринното лице...

Кадифе!...
Меко лягат очите ми
и потъват до дъно в тъга...
На кафе
загорчават мечтите ми -
в млечни сенки мълчи самота...

Котка бяла
през прозореца скочи -
Де-жа-ву в моя призрачен ден!...
Като хала:
до милиметъра точна...
и изчезна!... Какъв феномен!

Заскрежава...
Как само настръхвам!...
Захладня анемичния свят
Замълчава
безчувствен, изпръхнал...
изцеден и без капчица цвят!...

Паяжина -
оплита си мрежа
паяк вкъщи, по покрива сив,
до комина
в рисунката снежна
начертана небрежно с молив...

Прелетя!...
Неприветлив, отнесен....
Ден, разтворен в горчиво кафе...
Избеля
с безразличие смесен,
неусетен от бяло сърце...

© Буба All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??