27 ene 2011, 21:31

& & & 

  Poesía » De amor
672 0 1

Нощта се стели бавно над града.

Луната дращи с пръсти по стъклата.

Потъва мрачна стаята в самота,

със хладната завивка на кревата.

Примигват бледите звезди далеч.

Прокрадва се ветрец между пердето.

Отново всичко бди в самота,

дори забравено тупти сърцето.

© Даниела Цековска Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??