& & &

27.01.2011 г., 21:31 ч.

Поезия » Любовна

740 0 1

Нощта се стели бавно над града.
Луната дращи с пръсти по стъклата.
Потъва мрачна стаята в самота,
със хладната завивка на кревата.
Примигват бледите звезди далеч.
Прокрадва се ветрец между пердето.
Отново всичко бди в самота,
дори забравено тупти сърцето.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

& & &

Искате да прочетете повече?

Предложения