27.01.2011 г., 21:31 ч.

& & & 

  Поезия » Любовна
671 0 1

Нощта се стели бавно над града.

Луната дращи с пръсти по стъклата.

Потъва мрачна стаята в самота,

със хладната завивка на кревата.

Примигват бледите звезди далеч.

Прокрадва се ветрец между пердето.

Отново всичко бди в самота,

дори забравено тупти сърцето.

© Даниела Цековска Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??