Заровила краката си в тревата,
зареяла съм поглед в синевата.
Ръцете ми безцелно са потънали,
къпят се безплатно - в росата.
Косите ми под шапката се сърдят,
роптаят, въздухът им свършва.
Очите ми все нещичко си търсят,
мислите след слънцето препускат.
И ето - размрази се твърдата земя,
по пътя си пое далеч от тук студа.
Усмихна се природата щастливо,
намигна ми и слънцето игриво.
© Цветелина Иванова Todos los derechos reservados