Заровила краката си в тревата,
зареяла съм поглед в синевата.
Ръцете ми безцелно са потънали,
къпят се безплатно - в росата.
Косите ми под шапката се сърдят,
роптаят, въздухът им свършва.
Очите ми все нещичко си търсят,
мислите след слънцето препускат.
И ето - размрази се твърдата земя,
по пътя си пое далеч от тук студа.
Усмихна се природата щастливо,
намигна ми и слънцето игриво.
© Цветелина Иванова All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
Обещаващо начало.