7 feb 2005, 23:35

Деца на самотата

  Poesía
2K 0 5

 

            Ние сме деца на самотата,
            герои от история незаличима.
            Крясък сме от тишината
            и спомен от любов незабравима.
            Звезди от дим сме, ала на земята
            съществуваме в кълбо от прах.
            Следите носим на тъгата
            и погубващия страх.
            Обич сме, но прокълната.
            Само мъката за нас напява,
            а над нас е сатаната,
            който с злоба ни навява,
            че такваз ни е съдбата -
            ние сме деца на самотата.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Теодора Дамянова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • четох и други твои неща...и честно казано ми харесва...не искам да звучи...прекалено, но имаш енергия...
  • Благодаря ти Снежина ,много се радвам че ти хареса
  • е на мен ми харесва за това 6
  • Кафти е тъй найстина. Като пишат двойка поне да казват защо... лично аз не виждам причини за слаби оценки
  • добре де кои ги пише тия 2 без да коментира!кофти е така поне се обосновяваи!

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...