az (Теодора Дамянова)
49 91
7 feb 2005, 23:35

Деца на самотата 

  Poesía
1615 0 5

 

            Ние сме деца на самотата,
            герои от история незаличима.
            Крясък сме от тишината
            и спомен от любов незабравима.
            Звезди от дим сме, ала на земята
            съществуваме в кълбо от прах.
            Следите носим на тъгата
            и погубващия страх.
            Обич сме, но прокълната.
            Само мъката за нас напява,
            а над нас е сатаната,
            който с злоба ни навява,
            че такваз ни е съдбата -
            ние сме деца на самотата.

© Теодора Дамянова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • четох и други твои неща...и честно казано ми харесва...не искам да звучи...прекалено, но имаш енергия...
  • Благодаря ти Снежина ,много се радвам че ти хареса
  • е на мен ми харесва за това 6
  • Кафти е тъй найстина. Като пишат двойка поне да казват защо... лично аз не виждам причини за слаби оценки
  • добре де кои ги пише тия 2 без да коментира!кофти е така поне се обосновяваи!
Propuestas
: ??:??