Деца на самотата

7 feb 2005, 23:35

Poesía

1719 0 5

Ние сме деца на самотата,
герои от история незаличима.
Крясък сме от тишината
и спомен от любов незабравима.
Звезди от дим сме, ала на земята
съществуваме в кълбо от прах.
Следите носим на тъгата
и погубващия страх.
Обич сме, но прокълната.
Само мъката за нас напява,
а над нас е сатаната,
който с злоба ни навява, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Деца на самотата

Искате да прочетете повече?

Propuestas