Деца на самотата
Ние сме деца на самотата,
герои от история незаличима.
Крясък сме от тишината
и спомен от любов незабравима.
Звезди от дим сме, ала на земята
съществуваме в кълбо от прах.
Следите носим на тъгата
и погубващия страх.
Обич сме, но прокълната.
Само мъката за нас напява,
а над нас е сатаната,
който с злоба ни навява,
че такваз ни е съдбата -
ние сме деца на самотата.
© Теодора Дамянова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
четох и други твои неща...и честно казано ми харесва...не искам да звучи...прекалено, но имаш енергия...
-
Благодаря ти Снежина ,много се радвам че ти хареса
-
е на мен ми харесва за това 6
-
Кафти е тъй найстина. Като пишат двойка поне да казват защо... лично аз не виждам причини за слаби оценки
-
добре де кои ги пише тия 2 без да коментира!кофти е така поне се обосновяваи!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
