Feb 7, 2005, 11:35 PM

Деца на самотата 

  Poetry
1755 0 5
Ние сме деца на самотата,
герои от история незаличима.
Крясък сме от тишината
и спомен от любов незабравима.
Звезди от дим сме, ала на земята
съществуваме в кълбо от прах.
Следите носим на тъгата
и погубващия страх.
Обич сме, но прокълната.
Само мъката за нас напява,
а над нас е сатаната,
който с злоба ни навява, ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Теодора Дамянова All rights reserved.

Random works
: ??:??