Деца на самотата
Ние сме деца на самотата,
герои от история незаличима.
Крясък сме от тишината
и спомен от любов незабравима.
Звезди от дим сме, ала на земята
съществуваме в кълбо от прах.
Следите носим на тъгата
и погубващия страх.
Обич сме, но прокълната.
Само мъката за нас напява,
а над нас е сатаната,
който с злоба ни навява,
че такваз ни е съдбата -
ние сме деца на самотата.
© Теодора Дамянова All rights reserved.
