7.02.2005 г., 23:35

Деца на самотата

Поезия

2K 0 5

            Ние сме деца на самотата,
            герои от история незаличима.
            Крясък сме от тишината
            и спомен от любов незабравима.
            Звезди от дим сме, ала на земята
            съществуваме в кълбо от прах.
            Следите носим на тъгата
            и погубващия страх.
            Обич сме, но прокълната.
            Само мъката за нас напява,
            а над нас е сатаната,
            който с злоба ни навява,
            че такваз ни е съдбата -
            ние сме деца на самотата.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

Eja (Снежина)

четох и други твои неща...и честно казано ми харесва...не искам да звучи...прекалено, но имаш енергия...

2005-02-19T00:51:16+02:00
az (Теодора Дамянова)

Благодаря ти Снежина ,много се радвам че ти хареса

2005-02-18T21:34:37+02:00
Eja (Снежина)

е на мен ми харесва за това 6

2005-02-18T16:53:58+02:00
Ендериал (Димитър Попов)

Кафти е тъй найстина. Като пишат двойка поне да казват защо... лично аз не виждам причини за слаби оценки

2005-02-12T18:57:41+02:00
az (Теодора Дамянова)

добре де кои ги пише тия 2 без да коментира!кофти е така поне се обосновяваи!

2005-02-10T20:50:32+02:00