30 ago 2016, 22:03

Децата на мрежата

  Poesía » Otra
1.6K 1 1

Дали си дал,
със злото ли се бори,
верните книги ли чете?
В предните дни
въпросите висши
как ги реши?
Защити ли земята,
народна идентичност
обхвана ли?
С охлузени длани
ли се бори за хляба?
Изпепеляващи любови
извисили те лично,
характер, честни слова.
Не си живял нахалост...
В детските дразги
и борбата на „бандите”
добрият герой ли бе?
С разбита глава
и одрани колене
възмъжа с възторга 
и близостта на приятели...
Споделени емоции,
тръпка младежка
и влечения – обич.
Човешка римична
мелодия и стих,
раздиран и чакан
живян и немирен,
досег, наслада,
устрем в безкрая.
Емоция близка
в мига на възторга...
Пребори ли низостта,
победи ли палача?
Беше ли личност?
Остана!
Спомен и белег
изявен характер.
Създаде ли дух
в житейския безкрай,
завеща ли мисъл,
малка следа?
Верните чуства 
те водеха,
съвореното време
Муза ти бе!
Истина – малък Принц
на човешките стремежи...
Време на книгите...

 

Бебето със мобифон
играе,
протегната ръчичка
към мигаща люлка
с електронна мелодия...
Към училище смълчани
- общуване във „мрежата”.
Потребителски кредити
- покупка на по-нови
електронни устройства.
„Колекторски фирми”
издирват длъжниците...
На бетонирания „Слънчев
Бряг” след минута 
ти предлагат „трева”,
алкохол и жени
- отпуснали всички забрани
 „Децата на мрежата”
разюздано търсят свобода...
Общуване в „Клюкарската 
връзка” всички „селфита”
мигом се пръскат.
На вечеря храната изстива
- забравена
от новото „лайкване”и
пъстрите „селфита”
на електронни приятели...
Каузи смити в 
мрежовата група –
даже не пускаш
„писмена жалба” ...
„Децата на Демокрацията”
ти пришиват бързо –
„пенсийо”, „комунист”;
даже преписали и платили
„матурно” образование!
Минава времето в 
исторични раздели,
в електрическа връзка
и програмно свързване,
заменили победените
книги...
Мрежовите устройства 
рутират човешки сигнали
- меркантилни, унили
и агресивни импулси
бягат навън...
На плажа в Испания
две майки с малки деца,
пафкат „трева”...
В Германия на детската 
площадка - общуването
е по телефона, детето
безлико оглежда света...
В България циганчета
се дърлят за коша
с електронни отпадъци...

 

Отмина времето на книгите,
ще остарее времето на „мрежата”
в търсене на ново „безжично”
общуване, нов сетивен телепорт
в безкрая на мислите...

 

20-30.08.2016
 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валери Качов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....