20 feb 2009, 7:03

Децата на новото време

  Poesía » Otra
1.1K 0 7

Децата на новото време


Скука,

отегчение,

вакуум душите затлачи.

Искат,

тръшкат се,

плачат.

Депресирани

мастурбират -

физически

и духовно.

Искат случка,

искат ритъм.

Пластмасова музика.

Не познават липси -

истински.

Затова ги създават.

Пробиват дупки в душите си.

Искат да не губят -

не залагат.

Искат да не падат -

не се опитват да летят.

Искат всичко

без усилия.

Дайте им работа!

Причинете им болка!

Нека се пробудят!

Стига депресия,

агресия,

компресия,

порно,

самоубийства.

Стига презадоволени

незадоволими

нещастници!

Стига!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Анин Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Хей, благодаря ви за коментарите, не очаквах позитиви и съм приятно изненадана.Благодаря!
  • Много си права. За съжаление... Страх ме е и за моите деца. Дано Бог да ми помага да ги науча да ценят живота си. Човек може да бъде щастлив, ако не се остави на течението.
  • "Не познават липси -

    истински.

    Затова ги създават.

    Пробиват дупки в душите си." Точно така е.Сега е модерно да си носталгичен...Интересна мода, но...

  • Искат да не губят -
    не залагат.
    Искат да не падат -
    не се опитват да летят.
    Искат всичко
    без усилия.

    Това тук е много верно!

  • Децата на тъй наречената демокрация! БРАВО за стиха и позицията!

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...