NikitaYan
51 el resultado
Здрасти, Ванче, сядай, добре си ми дошла. Кафе или чай? Какво да направя? Ама черно или с мляко? Добре. Заповядай и внимавай, че е горещо! Чакай да ти разправям какво ми се случи миналата седмица. Влизам в хола, а на дивана заспал мъжа ми с дистанционно в ръката и с леко отворена уста. Усмихнах се и ...
  1229 
Безопасните ковчези
Когато бях малка обичах да се разхождам из гробището. Да разглеждам различните видове надгробни камъни, да чета имената на мъртвите и да се вглеждам в снимките им. Представях си какъв живот са имали, от какво са умрели, тъжи ли някой за тях. Приемах смъртта като портал към друга ...
  761 
Късата клечка
Напрегнато тракане по клавиатурите отекваше в офиса, една стая, обичайно жужаща и шумна, с мирис на кафе и женски кикот, сега бе тиха и напрегната, като обладана от духове. Една от двете трябваше да си тръгне. Бюджетни съкращения - каза главния мениджър. Те пиеха кафе в петък и работех ...
  826 
Когато човек умре, както е известно на всички, не отиваш директно в ада или рая, не те изпращат в ново тяло на секундата. И на оня свят има чакане. Нещо като спирка разпределителна, където се събират души, на всеки му се разглежда досието и тогава отпътува по направление. В една такава чакалня седя ...
  856 
Забравените думи
Ирина тръгна с първия влак за Свищов. Детето ù, единственoто ù, беше болно. Обикновено създаваше контакти когато пътуваше, винаги срещаше прелюбопитни хора в купето и разказваше чудни истории за пътуванията си. Този път опря лакът о дръжката на седалката и залепи длан на чело. Взира ...
  1223 
Момчето, което не можеше да пее
Чувствам се така, сякаш с остър предмет някой пробива мембраните в ушите ми. Пискливият, фалшив глас имитираше фалцет отново. С раздразнение станах от бюрото си и затворих прозореца. Навън бе 35 градусова жега, но предпочитах горещия ад пред този невъобразим шум. Изми ...
  1016 
Светлината от залязващото слънце проникваше през отворения прозорец и галеше с мекотата си лицето на четиригодишния ми син, който се беше съсредоточил над реденето на шарени мъниста.
Аз и Катя пиехме кафе на дивана, обменяхме клюки за приятели и познати, коментирахме нарастващите цени на тока, пробл ...
  729 
Гости
„Най-накрая заспа” каза Ана на съпруга си. Взе бебефона и го включи. Допря го до ушите си и го постави обратно на масата. След това се отпусна на кухненския диван и подпря глава о рамото на Иван. Тъкмо блаженото спокойствие започна да се разлива по всяко мускулче на тялото ù, когато на вратата ...
  764 
Денят е прекрасен, слънчев и мързелив. Шефът в командировка, а в офиса е спокойно както никога. Четейки си хороскопа в Yahoo.com отпивам малки глътки тръпчиво еспресо с едно захарче.
Телефонът ми избипка, трябва да сменя онзи стандартен тон на Нокиа, оповестяващ есемес. Зарових ръце трескаво в чанта ...
  861 
И както винаги, часовникът ù звънна в шест.
И както винаги, пи сутрешното си кафе с три бучки захар.
И както всеки ден във 7 и 15, заключи своя дом и се запъти към спирката.
И както всяка сутрин, си закупи вестник.
И както винаги, автобусът беше пълен и закъсня. ...
  742 
Случаят с детето на гробището
Това всъщност беше първият истински случай в кариерата ми. Работих с проблемни деца към 3-то РПУ. Видях Филип във фоайето - пребледнял и изплашен. Усетих, че момчето искрено се изненада като влезе в стаята. Небесно сините стени, големият прозорец с повдигнати щори, розо ...
  1922 
Малък е светът
Беше обичайна гледка да си седим в парка след часовете с Мария, да пушим цигари, да пием бира и да се кикотим. И понякога се появяваше една откачалка, сещаш се, онези чичари с мръсните бежови шлифери и плешиви мазни глави. Наистина безобидна отрепка, но всеки път когато го засечем, си ...
  788 
Завръщане
Никога не съм мислила, че ще застана отново пред тази врата - пожълтяла и захабена. Вадя ключа, който не съм използвала от десет години. Пасва. Не са сменили бравата. Табелката Иванови е прашна и леко зацапана, както и дръжката, която плахо натискам. Отварям вратата, лъхва тежък мирис на з ...
  718 
Недовършена работа
Още като влязохме във входа, вече знаех към коя врата да се насоча. Не бях идвала никога преди на купон у Иван, но музиката кънтеше толкова силно, че дори блока нямаше как да объркаме. Мартин и аз бяхме въоръжени с настроение, повдигнато от няколко водки и две бутилки джин във вся ...
  730 
Стоя сама на олющената скамейка до сектор 4, в очакване на маршрутката до близкия окръжен град, до цивилизацията, от който ще си хвана автобус за София. Не плача. Просто навън вали - Ледено студен февруарски дъжд .
Когато за пръв пристигнах тук, средата на юли, една раздрънкана маршрутка без климати ...
  789 
Съобщението
Ако някой влезе в стаята ù в този момент, би си помислил, че тъкмо е свършил пиянски запой или оргия. Разпилени дрехи, празни бутилки от алкохол се търкалят по земята. Картони от пица за вкъщи, препълнени пепелници. Тежка миризма...
Всъщност никой не бе влизал от къщата и от две седмици, ...
  836 
Понякога е твърде късно
Събуждам се принудително от шума на дрелка, чийто свредел се забива сякаш в мозъка ми, а не в онази проклета стена. Съседите правят ремонт. Искам да крещя, вместо това се протягам към голямото копче на черната кутия, която побира целия ми съзнателен живот. Отивам в банята, за ...
  1062 
8 причини да предпочете Линикс пред Уиндоус за домашния си компютър
(За обикновени потребители)
Голяма част от потребителите в България използват е Уиндоус като основна опрерационна система в домакинството или в офиса(Window XP за по старите компютри и Windows 7 за по-съвременните.
В световен мащаб ...
  2946 
Кухнята на ресторант “Гнусно, но вкусно”
Шефката на ресторанта
"Единадесет и тридесет е. Всичко готово ли е?"
Мълчание.
В кухнята кипи усърден труд. Напрежението расте. Салати хвърчат, манджи кипят. ...
  752 
Дежавю
Има нов рок клуб в града. Решавам да го видя. Хващам такси. Стигам до мястото. Отварям тежката, черна врата със странни надписи Спускам се по стълбите в посока на силната музика. Приглушено осветление. Стръмни стълби. Червена светлина. Очите ми бързо се насълзяват от цигарения дим. Познати ли ...
  793 
Сънят
Тъмнозелените, кадифени завеси бяха спуснати. Прозорците затворени, за да се изолира шумът от преминаващите по булеварда коли. В стаята беше тихо. Слънчевата светлина не успяваше да си пробие път през завесите, но все пак осветяваше, макар и слабо стаята. Тя спеше - дълбоко и непробудно, за пр ...
  729 
Хотел SIX FEET UNDER
Побелялата, възрастна жена отиде до входната врата на апартамента си, влачейки стойката на системата, която се вливаше като река във вените ù, за да ù донесе облекчение на агонията ù. Наведе се и вдигна писмата – бяха основно сметки и рекламни брошури. На едната рекламна брошура ...
  986 
Изненадата
„Колко е прекрасно утрото и денят“ - помили си тя и стомахът ù се сви на топка при спомена за него. Тя отпи от голямата, синя чаша, пълна до горе с кафе и в тялото ù се разля топлина от спомена за топлите му, плътни устни и кафето. Утрото обещаваше поредния горещ августовски ден от отлита ...
  946 
Раздвоение
Разделям.
Разделям на две.
Аз и ти бяхме едно цяло. Цяло с четири ръце, четири крака, две слепени глави, съставящи един съвършен разум, две слепени души, създаващи цялост и смисъл. Цялост. Смисъл. Непобедимост.
Завист и страх обзе хората и те се събраха и решиха да ни разцепят на две. Да ...
  4053 
На пръв поглед в нея няма нищо специално. Не е толкова красива, че да се обръщат след нея, нито толкова грозна, че да я сочат с пръст. Висока не е, нито пък ниска. Косата ú не е руса, но толкова светла, че да не е и брюнетка. Ходи винаги сплетена на плитка, както хиляди други обикновени момичета с т ...
  1827 
Това е едно есе, което написах за курса по руска литература на 20-ти век, което моята преподавателка загуби и така и не беше оценено. Това е есе за романа "Те се сражаваха за родината" на Шолохов. Надявам се на някой да му хареса или поне да изрази мнение...
Did you see the frightened ones?
Did you ...
  4650 
Безсилие
Боли ме
от хорската злоба,
от глупостта,
от помията излята и изливана - ...
  1248 
Без изход
Тичам.
Безспир.
Дишам учестено
и по-учестено. ...
  746 
Апокалипсис
Безлични,
безпарични,
озъбени,
смешни ...
  795 
Конфликтът родители – деца е стар, колкото света. Детайлите, обкръжаващата среда се променят, но базисно проблемът си стои един и същ от векове. Логично тук е да си зададем въпроса: Щом родителите са били деца и в повечето случаи са влизали в конфликт със своите родители, защо бидейки родители, се к ...
  6643 
Думи
Потънаха думите в бездната на мълчанието
и всички незададени въпроси
и не пристигнали отговори
увиснаха на бесилото на миналото.
  745 
Буря
Черни късове небе скриха слънцето
начумерени, яростни, зли.
Разкъса светкавица небосвода
и после той се взриви. ...
  734 
Кажете ми истината
от Джон Ленън
Писна ми да слушам речи
на
късогледи, тесногръди лицемери. ...
  1832 
Свине.
Одърпан,
мазен,
мизерен.
Търкаляш се по улиците ...
  784 
Децата на новото време
Скука,
отегчение,
вакуум душите затлачи.
Искат, ...
  813 
Без душа.
Без глас.
Без път.
Вдишвам.
Издишвам. ...
  764 
Една среща случайна света залюля,
и времето спря.
Един дъх затаен
и две глупави усмивки.
Две светещи цигари в нощта ...
  804 
Щастлива съм, че съм жива,
дори когато не съм щастлива,
в живота е така - радост и тъга
вървят ръка за ръка.
Щастлива съм, че и теб те има. ...
  676 
Пожълтяла булчинска рокля.
Паяжини. Прах.
Засъхнали сълзи.
Невидими следи.
Принцесата, ...
  880 
Знаци по пътя
Мраморни знаци по пътя белеят
Име:
(Година на раждане - смърт)
Мокър от сълзи е пътят, ...
  1038 
Propuestas
: ??:??