9 may 2009, 8:50

Децата са живота на Земята

  Poesía
637 0 0

Децата са живота на Земята

Защо децата днеска страдат
и толкоз млади в капана на живота те попадат.
Нима е нужно в светлина, или пък мрак,
родители да се сбогуват с тях?!

Нужно ли е ви е вашето дете,
още мъничко момиче или момче,
да очаквате с трепет и със страх,
да ви казва всяка вечер - аз си се прибрах.

Къде отидоха тез дни, когато
децата припкаха със смях.
И къде отидоха тез дни, когато
в сърцата нямаше и капка страх.

Днес кола блъснала била момиче,
утре някой бил убил момче.
Нима ние трябва да завличаме
към гроба всякое дете.

Гроб, а млада майка се сбогува
със своята първа дъщеря.
И колкото и сърцето да тъгува,
ръцете пак поднасят букет с цветя.

Нужно ли е родителите млади
с децата си да се сбогуват?!
И със спомените вечно живи
сълзите си до гроба да проливат.

И вместо на децата свои
в рамка снимката да гледат,
по-добре с делата свои
те опасността да им покажат.

Родители, пазете си децата ваши

и нека никой вас да ви не плаши.
ДЕЦАТА СА ЖИВОТА НА ПЛАНЕТАТА ЗЕМЯ,
НЕКА ДА НЕ ГИ ИЗПРАЩАМЕ С ЦВЕТЯ.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Никола Илчев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...