7 feb 2017, 19:43

Децибели

  Poesía » Otra
607 0 2

Разкъсващ звук раздра ефира.

Притисна покривите и взриви нощта.

И в тези груби, супер децибели

роди се във душата ми любов една.

 

Проникваща в дълбоките води.

Разтърсваща, отчетлива и напориста.

Като адажио - неволно,

в любовна схватка ме притисна.

 

А по клавишите пробягват нежни пръсти

със устрем към цел тъй непозната.

И хрипове чуват се от близката кръчма,

и става горещо и страшно.

 

Блъскат по платната с палки

от бойно дърво – мечове скрити.

Тактове странни извличат

от пространството риторично.

 

Препълнен светът се препъва от страст,

но трафикът вече е свършил.

Духът се спотайва и чувства, че е сам в самота.

Ще посегне ли той към своята свята триличност?


 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Симеон Пенчев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...