Feb 7, 2017, 7:43 PM

Децибели

  Poetry » Other
608 0 2

Разкъсващ звук раздра ефира.

Притисна покривите и взриви нощта.

И в тези груби, супер децибели

роди се във душата ми любов една.

 

Проникваща в дълбоките води.

Разтърсваща, отчетлива и напориста.

Като адажио - неволно,

в любовна схватка ме притисна.

 

А по клавишите пробягват нежни пръсти

със устрем към цел тъй непозната.

И хрипове чуват се от близката кръчма,

и става горещо и страшно.

 

Блъскат по платната с палки

от бойно дърво – мечове скрити.

Тактове странни извличат

от пространството риторично.

 

Препълнен светът се препъва от страст,

но трафикът вече е свършил.

Духът се спотайва и чувства, че е сам в самота.

Ще посегне ли той към своята свята триличност?


 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Симеон Пенчев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...