Feb 7, 2017, 7:43 PM

Децибели

  Poetry » Other
603 0 2

Разкъсващ звук раздра ефира.

Притисна покривите и взриви нощта.

И в тези груби, супер децибели

роди се във душата ми любов една.

 

Проникваща в дълбоките води.

Разтърсваща, отчетлива и напориста.

Като адажио - неволно,

в любовна схватка ме притисна.

 

А по клавишите пробягват нежни пръсти

със устрем към цел тъй непозната.

И хрипове чуват се от близката кръчма,

и става горещо и страшно.

 

Блъскат по платната с палки

от бойно дърво – мечове скрити.

Тактове странни извличат

от пространството риторично.

 

Препълнен светът се препъва от страст,

но трафикът вече е свършил.

Духът се спотайва и чувства, че е сам в самота.

Ще посегне ли той към своята свята триличност?


 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Симеон Пенчев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...