7.02.2017 г., 19:43

Децибели

602 0 2

Разкъсващ звук раздра ефира.

Притисна покривите и взриви нощта.

И в тези груби, супер децибели

роди се във душата ми любов една.

 

Проникваща в дълбоките води.

Разтърсваща, отчетлива и напориста.

Като адажио - неволно,

в любовна схватка ме притисна.

 

А по клавишите пробягват нежни пръсти

със устрем към цел тъй непозната.

И хрипове чуват се от близката кръчма,

и става горещо и страшно.

 

Блъскат по платната с палки

от бойно дърво – мечове скрити.

Тактове странни извличат

от пространството риторично.

 

Препълнен светът се препъва от страст,

но трафикът вече е свършил.

Духът се спотайва и чувства, че е сам в самота.

Ще посегне ли той към своята свята триличност?


 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Симеон Пенчев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....