7.02.2017 г., 19:43

Децибели

604 0 2

Разкъсващ звук раздра ефира.

Притисна покривите и взриви нощта.

И в тези груби, супер децибели

роди се във душата ми любов една.

 

Проникваща в дълбоките води.

Разтърсваща, отчетлива и напориста.

Като адажио - неволно,

в любовна схватка ме притисна.

 

А по клавишите пробягват нежни пръсти

със устрем към цел тъй непозната.

И хрипове чуват се от близката кръчма,

и става горещо и страшно.

 

Блъскат по платната с палки

от бойно дърво – мечове скрити.

Тактове странни извличат

от пространството риторично.

 

Препълнен светът се препъва от страст,

но трафикът вече е свършил.

Духът се спотайва и чувства, че е сам в самота.

Ще посегне ли той към своята свята триличност?


 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Симеон Пенчев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...