8 mar 2014, 10:45

Дефектните сърца

  Poesía » Otra
1K 0 12

Дефектните сърца веднъж обичат,

до без дъх, до стон, до гроб,

веднъж душата, тялото си

те отдават

на Голямата, Единствена любов!


Белязани и благословени

от съдбата,

получили огромен дар,

дори и в сълзи

да се давят,

не ги напуска тази жар.


Дефектните сърца пулсират

в едни объркани

 гърди,

душата им нестройна

надживява

житейски драми и съдби!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Гъсеница Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Няма за какво да съжаляваш, Кремена. Благодаря ти. Неправилното звучене съм аз. Поздрав и от мен. И на тези, които го харесват също благодаря.
  • Съжалявам, но това стохотворение не ме докосна, въпреки суперлативите по-долу!
    "до без дъх" - абсолютна грешка - като ритмика или както решиш - неправилно звучи. Гръмки словосъчетания и никаква оригиналност! Поздрав и хубава вечер от мен!
  • Не съм чела друго така хубаво казано! Браво!
  • Ще споделя едно стихотворение на Маргало, което много харесвам :
    Биеш в гърдите, Сърце!
    Блъскаш, крещиш - силно виеш,
    знаеш едно, че и две -
    нощем в сънят ми се криеш.
    Уж нямаш глас и лице -
    а си до болка познато.
    Уж нямаш дъх и ръце -
    а ме болиш грубовато.
    Кой те забрави, Сърце -
    в ляво - в гърдите ми клети.
    Как не заспа миг поне -
    в дните ми сиво - проклети.
    Тъй ми е трудно със теб -
    аз не успях да те имам.
    Всичко си Ти и до днес -
    биеш в света без причина.
    Искаш ли малко със теб -
    да поговорим по залез,
    да ми разкажеш - за ден
    мое ли си или назаем.
  • Силно!!"!Дефектът" се превръща в "ефект"-способността да обичаш истински!

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...