8.03.2014 г., 10:45

Дефектните сърца

1K 0 12

Дефектните сърца веднъж обичат,

до без дъх, до стон, до гроб,

веднъж душата, тялото си

те отдават

на Голямата, Единствена любов!


Белязани и благословени

от съдбата,

получили огромен дар,

дори и в сълзи

да се давят,

не ги напуска тази жар.


Дефектните сърца пулсират

в едни объркани

 гърди,

душата им нестройна

надживява

житейски драми и съдби!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Гъсеница Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Няма за какво да съжаляваш, Кремена. Благодаря ти. Неправилното звучене съм аз. Поздрав и от мен. И на тези, които го харесват също благодаря.
  • Съжалявам, но това стохотворение не ме докосна, въпреки суперлативите по-долу!
    "до без дъх" - абсолютна грешка - като ритмика или както решиш - неправилно звучи. Гръмки словосъчетания и никаква оригиналност! Поздрав и хубава вечер от мен!
  • Не съм чела друго така хубаво казано! Браво!
  • Ще споделя едно стихотворение на Маргало, което много харесвам :
    Биеш в гърдите, Сърце!
    Блъскаш, крещиш - силно виеш,
    знаеш едно, че и две -
    нощем в сънят ми се криеш.
    Уж нямаш глас и лице -
    а си до болка познато.
    Уж нямаш дъх и ръце -
    а ме болиш грубовато.
    Кой те забрави, Сърце -
    в ляво - в гърдите ми клети.
    Как не заспа миг поне -
    в дните ми сиво - проклети.
    Тъй ми е трудно със теб -
    аз не успях да те имам.
    Всичко си Ти и до днес -
    биеш в света без причина.
    Искаш ли малко със теб -
    да поговорим по залез,
    да ми разкажеш - за ден
    мое ли си или назаем.
  • Силно!!"!Дефектът" се превръща в "ефект"-способността да обичаш истински!

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...