Mar 8, 2014, 10:45 AM

Дефектните сърца

  Poetry » Other
1K 0 12

Дефектните сърца веднъж обичат,

до без дъх, до стон, до гроб,

веднъж душата, тялото си

те отдават

на Голямата, Единствена любов!


Белязани и благословени

от съдбата,

получили огромен дар,

дори и в сълзи

да се давят,

не ги напуска тази жар.


Дефектните сърца пулсират

в едни объркани

 гърди,

душата им нестройна

надживява

житейски драми и съдби!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Гъсеница All rights reserved.

Comments

Comments

  • Няма за какво да съжаляваш, Кремена. Благодаря ти. Неправилното звучене съм аз. Поздрав и от мен. И на тези, които го харесват също благодаря.
  • Съжалявам, но това стохотворение не ме докосна, въпреки суперлативите по-долу!
    "до без дъх" - абсолютна грешка - като ритмика или както решиш - неправилно звучи. Гръмки словосъчетания и никаква оригиналност! Поздрав и хубава вечер от мен!
  • Не съм чела друго така хубаво казано! Браво!
  • Ще споделя едно стихотворение на Маргало, което много харесвам :
    Биеш в гърдите, Сърце!
    Блъскаш, крещиш - силно виеш,
    знаеш едно, че и две -
    нощем в сънят ми се криеш.
    Уж нямаш глас и лице -
    а си до болка познато.
    Уж нямаш дъх и ръце -
    а ме болиш грубовато.
    Кой те забрави, Сърце -
    в ляво - в гърдите ми клети.
    Как не заспа миг поне -
    в дните ми сиво - проклети.
    Тъй ми е трудно със теб -
    аз не успях да те имам.
    Всичко си Ти и до днес -
    биеш в света без причина.
    Искаш ли малко със теб -
    да поговорим по залез,
    да ми разкажеш - за ден
    мое ли си или назаем.
  • Силно!!"!Дефектът" се превръща в "ефект"-способността да обичаш истински!

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...