Mar 8, 2014, 10:45 AM

Дефектните сърца

  Poetry » Other
1K 0 12

Дефектните сърца веднъж обичат,

до без дъх, до стон, до гроб,

веднъж душата, тялото си

те отдават

на Голямата, Единствена любов!


Белязани и благословени

от съдбата,

получили огромен дар,

дори и в сълзи

да се давят,

не ги напуска тази жар.


Дефектните сърца пулсират

в едни объркани

 гърди,

душата им нестройна

надживява

житейски драми и съдби!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Гъсеница All rights reserved.

Comments

Comments

  • Няма за какво да съжаляваш, Кремена. Благодаря ти. Неправилното звучене съм аз. Поздрав и от мен. И на тези, които го харесват също благодаря.
  • Съжалявам, но това стохотворение не ме докосна, въпреки суперлативите по-долу!
    "до без дъх" - абсолютна грешка - като ритмика или както решиш - неправилно звучи. Гръмки словосъчетания и никаква оригиналност! Поздрав и хубава вечер от мен!
  • Не съм чела друго така хубаво казано! Браво!
  • Ще споделя едно стихотворение на Маргало, което много харесвам :
    Биеш в гърдите, Сърце!
    Блъскаш, крещиш - силно виеш,
    знаеш едно, че и две -
    нощем в сънят ми се криеш.
    Уж нямаш глас и лице -
    а си до болка познато.
    Уж нямаш дъх и ръце -
    а ме болиш грубовато.
    Кой те забрави, Сърце -
    в ляво - в гърдите ми клети.
    Как не заспа миг поне -
    в дните ми сиво - проклети.
    Тъй ми е трудно със теб -
    аз не успях да те имам.
    Всичко си Ти и до днес -
    биеш в света без причина.
    Искаш ли малко със теб -
    да поговорим по залез,
    да ми разкажеш - за ден
    мое ли си или назаем.
  • Силно!!"!Дефектът" се превръща в "ефект"-способността да обичаш истински!

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...