Ще ме забравят хората след време,
дори децата ми ще ме забравят.
И ти ще ме забравиш...
Но знам,
че в жест или пък в поглед
ще ти заприлича някой много на мене –
ще се озърнеш скришом тогава,
ще ме потърсиш
в очи чужди,
в ръце и устни,
в познато ухание...
И ще препускат спомени-мълнии
неканени и
нечакани...
Но ще остане празно сърцето ти.
Защото тогава аз няма да съм до тебе!
© Ваня Todos los derechos reservados