Sep 2, 2009, 1:08 PM

Deja vu

  Poetry
682 0 0

Ще ме забравят хората след време,

дори децата ми ще ме забравят.

И ти ще ме забравиш...

 

Но знам,

че в  жест или пък в поглед

ще ти заприлича някой много на мене –

ще се озърнеш скришом тогава,

ще ме потърсиш

в очи чужди,

в ръце и устни,

в познато ухание...

 

И ще препускат спомени-мълнии

неканени и

нечакани...

 

 

Но ще остане празно  сърцето ти.

Защото тогава аз няма да съм до тебе!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ваня All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...