шанара (Диляна Неделчева)
222 126
16 oct 2007, 21:44

Действителност 

  Poesía
405 0 3
 Действителност

Хей ти, защо спиш, войнико?

Зората вече дойде, стани.

Време е отново да се надигнеш,

пушката студена да нарамиш

и отново пред света да се изправиш.

Само ти и аз знаем какво сънува.

Спомени за мила майка и любима,

спомени за дни на мир и любов,

когато виждаше синьото небе

и тревата бе вечно зелена.

Но само ти и аз знаем истината,

че всичко това вече го няма.

Спомените са изоставени

в гробовете на любимите души.

Небето е покрито от буреносни облаци,

а тревата е покрита с червена кръв.

Дори слънцето, тази радост за очите,

се появява огнено червено,

готово да се бие редом с теб.

Не можеш вече времето да върнеш,

твърде много грешки стори по пътя.

Посрещни деня и действителността,

носейки в сърцето малка надежда,

че един ден светът ще бъде същия

и ти ще оставиш оръжието настрани.

© Диляна Неделчева Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??