шанара (Диляна Неделчева)
222 126
16.10.2007 г., 21:44 ч.

Действителност 

  Поезия
403 0 3
 Действителност

Хей ти, защо спиш, войнико?

Зората вече дойде, стани.

Време е отново да се надигнеш,

пушката студена да нарамиш

и отново пред света да се изправиш.

Само ти и аз знаем какво сънува.

Спомени за мила майка и любима,

спомени за дни на мир и любов,

когато виждаше синьото небе

и тревата бе вечно зелена.

Но само ти и аз знаем истината,

че всичко това вече го няма.

Спомените са изоставени

в гробовете на любимите души.

Небето е покрито от буреносни облаци,

а тревата е покрита с червена кръв.

Дори слънцето, тази радост за очите,

се появява огнено червено,

готово да се бие редом с теб.

Не можеш вече времето да върнеш,

твърде много грешки стори по пътя.

Посрещни деня и действителността,

носейки в сърцето малка надежда,

че един ден светът ще бъде същия

и ти ще оставиш оръжието настрани.

© Диляна Неделчева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??