Oct 16, 2007, 9:44 PM

Действителност 

  Poetry
529 0 3
Действителност
Хей ти, защо спиш, войнико?
Зората вече дойде, стани.
Време е отново да се надигнеш,
пушката студена да нарамиш
и отново пред света да се изправиш.
Само ти и аз знаем какво сънува.
Спомени за мила майка и любима,
спомени за дни на мир и любов,
когато виждаше синьото небе
и тревата бе вечно зелена.
Но само ти и аз знаем истината, ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Диляна Неделчева All rights reserved.

Random works
  • I am here, please embrace me! And bring back life before! This pain and grief... they break me. I ca...
  • Calm down little child; take a breath and look at me: nothing is impossible! The first lesson is alw...
  • Honey, I'm а simple man I don't have a lot of money but U can still be "my buney" - a crown that U'l...

More works »