Действителност
Хей ти, защо спиш, войнико?
Зората вече дойде, стани.
Време е отново да се надигнеш,
пушката студена да нарамиш
и отново пред света да се изправиш.
Само ти и аз знаем какво сънува.
Спомени за мила майка и любима,
спомени за дни на мир и любов,
когато виждаше синьото небе
и тревата бе вечно зелена.
Но само ти и аз знаем истината,
че всичко това вече го няма.
Спомените са изоставени
в гробовете на любимите души.
Небето е покрито от буреносни облаци,
а тревата е покрита с червена кръв.
Дори слънцето, тази радост за очите,
се появява огнено червено,
готово да се бие редом с теб.
Не можеш вече времето да върнеш,
твърде много грешки стори по пътя.
Посрещни деня и действителността,
носейки в сърцето малка надежда,
че един ден светът ще бъде същия
и ти ще оставиш оръжието настрани.
© Диляна Неделчева All rights reserved.
