Навън е зима – мрачна и студена,
ветровете сякаш са си дали среща,
слънцето е силно посребрено
и да грейне то не се досеща.
Една жена единствено се вижда
във този мрачен декемврийски ден,
тя често към прозорците поглежда,
към моята стая и към мен.
Тя се лута огъната силно от вятъра,
лицето си крие с ръка от снега,
мечтае за прегръдка и топли обятия,
да сънува с някой докрай във нощта. ...