2 dic 2017, 11:12

Декември

807 1 5

Навън е зима – мрачна и студена,

ветровете сякаш са си дали среща,

слънцето е силно посребрено

и да грейне то не се досеща.

 

Една жена единствено се вижда

във този мрачен декемврийски ден,

тя често към прозорците поглежда,

към моята стая и към мен.

 

Тя се лута огъната силно от вятъра,

лицето си крие с ръка от снега,

мечтае за прегръдка и топли обятия,

да сънува с някой докрай във нощта.

 

Рисувам с пръсти сърце по прозореца

и стълба към нейната наранена душа,

жадувам, мечтая, копнея и моля се

да вдигне към мен очи и глава!

 

Жената отвън се изправя във вятъра

и все пак разкрива лице пред света,

но после се скрива отново там някъде

в декември, във тъмното и във снега!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Yuri Yovev Todos los derechos reservados

Юри Йвев

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...