2.12.2017 г., 11:12 ч.

Декември 

  Поезия » Любовна
605 1 5

Навън е зима – мрачна и студена,

ветровете сякаш са си дали среща,

слънцето е силно посребрено

и да грейне то не се досеща.

 

Една жена единствено се вижда

във този мрачен декемврийски ден,

тя често към прозорците поглежда,

към моята стая и към мен.

 

Тя се лута огъната силно от вятъра,

лицето си крие с ръка от снега,

мечтае за прегръдка и топли обятия,

да сънува с някой докрай във нощта.

 

Рисувам с пръсти сърце по прозореца

и стълба към нейната наранена душа,

жадувам, мечтая, копнея и моля се

да вдигне към мен очи и глава!

 

Жената отвън се изправя във вятъра

и все пак разкрива лице пред света,

но после се скрива отново там някъде

в декември, във тъмното и във снега!

© Yuri Yovev Всички права запазени

Юри Йвев

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??