24 dic 2017, 23:46

Декември

  Poesía
665 0 1

Декември

 

Между облаци перести,
полупрозрачни,
над короните голи
и земята кафява,
по стъкла затъмнени
и под сенника спуснат,
декемврийското слънце
ниско минава.

 

През сгъстения трафик
на шумни кръстовища,
по мостове и подлези,
сред тълпа пешеходна,
през качулки и шалове,
и сергии със цитруси,
декемврийското слънце
път си проправя.

 

Сред нас, сред човеците,
то пламти милостиво
и лъчите му галят
с най-леката сила.
Не търси хоризонта
и поспри за момент.
Затвори си очите.

 

То изгрява във теб.

 

© Иван Бърдаров 2017. Всички права запазени.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Иван Бърдаров Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...