Dec 24, 2017, 11:46 PM

Декември

  Poetry
667 0 1

Декември

 

Между облаци перести,
полупрозрачни,
над короните голи
и земята кафява,
по стъкла затъмнени
и под сенника спуснат,
декемврийското слънце
ниско минава.

 

През сгъстения трафик
на шумни кръстовища,
по мостове и подлези,
сред тълпа пешеходна,
през качулки и шалове,
и сергии със цитруси,
декемврийското слънце
път си проправя.

 

Сред нас, сред човеците,
то пламти милостиво
и лъчите му галят
с най-леката сила.
Не търси хоризонта
и поспри за момент.
Затвори си очите.

 

То изгрява във теб.

 

© Иван Бърдаров 2017. Всички права запазени.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Иван Бърдаров All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...