24.12.2017 г., 23:46

Декември

666 0 1

Декември

 

Между облаци перести,
полупрозрачни,
над короните голи
и земята кафява,
по стъкла затъмнени
и под сенника спуснат,
декемврийското слънце
ниско минава.

 

През сгъстения трафик
на шумни кръстовища,
по мостове и подлези,
сред тълпа пешеходна,
през качулки и шалове,
и сергии със цитруси,
декемврийското слънце
път си проправя.

 

Сред нас, сред човеците,
то пламти милостиво
и лъчите му галят
с най-леката сила.
Не търси хоризонта
и поспри за момент.
Затвори си очите.

 

То изгрява във теб.

 

© Иван Бърдаров 2017. Всички права запазени.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Иван Бърдаров Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...