24 дек. 2017 г., 23:46

Декември

669 0 1

Декември

 

Между облаци перести,
полупрозрачни,
над короните голи
и земята кафява,
по стъкла затъмнени
и под сенника спуснат,
декемврийското слънце
ниско минава.

 

През сгъстения трафик
на шумни кръстовища,
по мостове и подлези,
сред тълпа пешеходна,
през качулки и шалове,
и сергии със цитруси,
декемврийското слънце
път си проправя.

 

Сред нас, сред човеците,
то пламти милостиво
и лъчите му галят
с най-леката сила.
Не търси хоризонта
и поспри за момент.
Затвори си очите.

 

То изгрява във теб.

 

© Иван Бърдаров 2017. Всички права запазени.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Иван Бърдаров Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...