Декемврийски очи за сезоните

anonimapokrifoff (Аноним)
73 95

17 dic 2009, 11:59

Poesía » Otra

697 0 3

Когато мечтая, усещам, че още живея.

Разтваря си чашката залезът – златно лале.

В градините есенни виеше сам суховеят,

сега тишина иглолистно душата боде.

Играе си зимата – злобна и мърлява котка,

заплита ми пътя, останал без своя звезда.

Копнежът за пролет припърхва, сънливо се кротва

високо отсреща из щъркови празни гнезда.

Внезапно – дори и от болка по-остро – се мръква.

Надеждата диша под тежката ледна кора.

Набождат кокичета – куполи светли на църква,

и лято сънува заспалата снежна гора.

А то е в черупка и скрито в момичешка пазва.

Но всяко възкръсване всъщност смъртта ли доказва?

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.