7 jun 2007, 10:20

Делфинен плач 

  Poesía
714 0 3


                 Накъде да поема сега, когато я няма любовта?

                 Открих я някъде там, където винаги е била.

                 Намерих я вътре в мен, там, където често се загубвам.

                 Там, където е дълбоко, като океан и аз чувам звука на моята душа.


                 Океана дълбок аз преплувах, за да срещна себе си.

                 Открих онова, което най-малко очаквах - делфинен плач.

                 Делфините ме докараха на брега, там, където сам стоя.

                 В острова самотен чух прекрасния ти глас.


                 Последвах полъха ти и вятърът ме отвя надалече.

                 Отблизо видях очите ти красиви, като небето.

                 Те бяха две звезди, които не угаснаха в мен.

                 Ти си слънцето, което ме прави щастлив, дори и в нощта.


                  ТИ - неугасваща светлина, част от моята душа.

                  ТИ - островът на моята радост и тъга, ти - дихание на мускус и роза.
                  Maслото, с което искам да се намажа и да заблестя.

                  Ти си чувството в мен, което искам да споделя.

© Бен Ар Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Този път надмина себе си-издържано е лирически,темата е прекрасно описана и определено има силно въздействие!Четох го докато слушах soundtrack от филма Тигър и Дракон-The Eternal Vow и направо се понесах нанянкъде!Който иска да пробва няма да съжалява! БРАВО!
  • И аз сам на същото мнение Харесва ми
  • готино е много ми хареса и го копирах да го принтирам и да го дам на моето момиче което много си обичкам
Propuestas
: ??:??