Делфинен плач
Накъде да поема сега, когато я няма любовта?
Открих я някъде там, където винаги е била.
Намерих я вътре в мен, там, където често се загубвам.
Там, където е дълбоко, като океан и аз чувам звука на моята душа.
Океана дълбок аз преплувах, за да срещна себе си.
Открих онова, което най-малко очаквах - делфинен плач.
Делфините ме докараха на брега, там, където сам стоя.
В острова самотен чух прекрасния ти глас.
Последвах полъха ти и вятърът ме отвя надалече.
Отблизо видях очите ти красиви, като небето.
Те бяха две звезди, които не угаснаха в мен.
Ти си слънцето, което ме прави щастлив, дори и в нощта.
ТИ - неугасваща светлина, част от моята душа.
ТИ - островът на моята радост и тъга, ти - дихание на мускус и роза.
Maслото, с което искам да се намажа и да заблестя.
Ти си чувството в мен, което искам да споделя.
© Бен Ар All rights reserved.
Който иска да пробва няма да съжалява! БРАВО!
Харесва ми 
