Делфините за никъде не бързат...

Poesía » Filosófica

1.6K 0 17

ДЕЛФИНИТЕ

ЗА НИКЪДЕ НЕ БЪРЗАТ...

Делфините за никъде не бързат,

когато "вечерта смирено гасне".

А ние яздим вечната си дързост

и сме си в час модерно безучастни.

Делфините престанаха да питат

къде се губи мъдростта човешка.

Аз я потърсих още в неолита -

на времето под пелената тежка.

От този бряг по лунната пътека

отплува, устремена към безкрая.

Бог само знае, че от памтивека

тя е коктейл от ада и от рая.

Делфините за никъде не бързат.

А ние вечно бързаме... за Никъде!

27 април 2009 г.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

galenaGV (Галена Воротинцева)

Като строго, но обичащо око наднича този стих в изранената и оболена духовна цялостност на човека - четеш, после мислиш и ставаш по-добър...Благодаря ти за поредната глътка мъдрост!

2009-07-19T22:37:23+03:00
vanyom (ВаньоМ)

http://i68.photobucket.com/albums/i4/vanyom/FLOWERS/fidjidolphins2.jpg...az четох разказа ти и се разрових...мерси... дава надежда

2009-06-16T16:48:09+03:00
Neon (Ол)

Трогна ме...

Поздравления за силния стих, НиКи!

2009-05-13T13:32:38+03:00
svetlanal (Светлана Лажова)

Чета го за...кой ли път и...нямам думи. Пиша отличен!!!

2009-05-08T10:28:24+03:00
враната (Маргарита Василева)

В "Саргасово море" съм Батко...Никаква ме няма...

2009-05-08T08:04:43+03:00