Делфините за никъде не бързат...

Poetry » Philosophical

1.6K 0 17

ДЕЛФИНИТЕ

ЗА НИКЪДЕ НЕ БЪРЗАТ...

Делфините за никъде не бързат,

когато "вечерта смирено гасне".

А ние яздим вечната си дързост

и сме си в час модерно безучастни.

Делфините престанаха да питат

къде се губи мъдростта човешка.

Аз я потърсих още в неолита -

на времето под пелената тежка.

От този бряг по лунната пътека

отплува, устремена към безкрая.

Бог само знае, че от памтивека

тя е коктейл от ада и от рая.

Делфините за никъде не бързат.

А ние вечно бързаме... за Никъде!

27 април 2009 г.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

galenaGV (Галена Воротинцева)

Като строго, но обичащо око наднича този стих в изранената и оболена духовна цялостност на човека - четеш, после мислиш и ставаш по-добър...Благодаря ти за поредната глътка мъдрост!

2009-07-19T22:37:23+03:00
vanyom (ВаньоМ)

http://i68.photobucket.com/albums/i4/vanyom/FLOWERS/fidjidolphins2.jpg...az четох разказа ти и се разрових...мерси... дава надежда

2009-06-16T16:48:09+03:00
Neon (Ол)

Трогна ме...

Поздравления за силния стих, НиКи!

2009-05-13T13:32:38+03:00
svetlanal (Светлана Лажова)

Чета го за...кой ли път и...нямам думи. Пиша отличен!!!

2009-05-08T10:28:24+03:00
враната (Маргарита Василева)

В "Саргасово море" съм Батко...Никаква ме няма...

2009-05-08T08:04:43+03:00