Делфините за никъде не бързат...
ДЕЛФИНИТЕ
ЗА НИКЪДЕ НЕ БЪРЗАТ...
Делфините за никъде не бързат,
когато "вечерта смирено гасне".
А ние яздим вечната си дързост
и сме си в час модерно безучастни.
Делфините престанаха да питат
къде се губи мъдростта човешка.
Аз я потърсих още в неолита -
на времето под пелената тежка.
От този бряг по лунната пътека
отплува, устремена към безкрая.
Бог само знае, че от памтивека
тя е коктейл от ада и от рая.
Делфините за никъде не бързат.
А ние вечно бързаме... за Никъде!
27 април 2009 г.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Николай Христов Все права защищены
