14 abr 2008, 21:31

Демони

849 0 1
Знам името ти отпреди.
Знам как любовта боли
и колко време ти отне
да станеш и да продължиш напред.
Знам, че също ме излъга,
ти ми донесе само мъка
и може би вината е само моя,
че ти позволих да обладаеш мен.

Ти си демонът, който
винаги ще властва дълбоко в мен.
И сякаш никога няма да мога
да избягам от твоите очи.
Ти си демонът, защото
кошмарите за теб идват всеки ден.
И сякаш никога няма да мога
да разбера защо боли...

Знам лицето ти отскоро.
Разбрах за теб каквото мога
и сякаш времето започна отначало.
Но аз отново бях закъснял.
Знам, че отново ще завали и
капките ще отмият спомените ми,
и дори ще се размият като огледало,
сякаш в него съм се видял...

Ти си демонът, който
винаги ще властва дълбоко в мен.
И сякаш никога няма да мога
да избягам от твоите очи.
Ти си демонът, защото
кошмарите за теб идват всеки ден.
И сякаш никога няма да мога
да разбера защо боли...

И всъщност това се случва с всички,
до които се докосне някога моето сърце
и когато се опитам да докосна с ръка,
тези демони размахват крила и отлитат далеч.
И може би, знам, че имената и лицата
се променят постоянно в моята объркана глава,
но смисълът е все един и същ и ако го разбера...
... да, ако го разбера...

Вие сте демоните, които
винаги ще властват в мен,
сякаш нямам над мене власт
да забравя нечии очи...
Вие сте демоните, защото
не, аз не бягам от страха си,
дълбоко там, където е гласа ми,
се чува глухото потрепване с крила.
И сякаш никога няма да мога
да разбера защо боли...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Христо Андонов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Чувствам се комплексирана... аз по 5 изтурмозени реда, ццц Браво, философе, браво наистина!

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...