14.04.2008 г., 21:31

Демони

839 0 1
Знам името ти отпреди.
Знам как любовта боли
и колко време ти отне
да станеш и да продължиш напред.
Знам, че също ме излъга,
ти ми донесе само мъка
и може би вината е само моя,
че ти позволих да обладаеш мен.

Ти си демонът, който
винаги ще властва дълбоко в мен.
И сякаш никога няма да мога
да избягам от твоите очи.
Ти си демонът, защото
кошмарите за теб идват всеки ден.
И сякаш никога няма да мога
да разбера защо боли...

Знам лицето ти отскоро.
Разбрах за теб каквото мога
и сякаш времето започна отначало.
Но аз отново бях закъснял.
Знам, че отново ще завали и
капките ще отмият спомените ми,
и дори ще се размият като огледало,
сякаш в него съм се видял...

Ти си демонът, който
винаги ще властва дълбоко в мен.
И сякаш никога няма да мога
да избягам от твоите очи.
Ти си демонът, защото
кошмарите за теб идват всеки ден.
И сякаш никога няма да мога
да разбера защо боли...

И всъщност това се случва с всички,
до които се докосне някога моето сърце
и когато се опитам да докосна с ръка,
тези демони размахват крила и отлитат далеч.
И може би, знам, че имената и лицата
се променят постоянно в моята объркана глава,
но смисълът е все един и същ и ако го разбера...
... да, ако го разбера...

Вие сте демоните, които
винаги ще властват в мен,
сякаш нямам над мене власт
да забравя нечии очи...
Вие сте демоните, защото
не, аз не бягам от страха си,
дълбоко там, където е гласа ми,
се чува глухото потрепване с крила.
И сякаш никога няма да мога
да разбера защо боли...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христо Андонов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Чувствам се комплексирана... аз по 5 изтурмозени реда, ццц Браво, философе, браво наистина!

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...