Демони
Денят ми зейва гладен,
бесило в пламъци проклина нощите -
легла ръждиви,
захвърлям шепа вятър във очите,
да сълзят,
за да не виждам лумналия гняв
и смелостта...
подхожда ми страхът
остатъчен
и чист.
Със себе си ще взема само дланите
и чук,
за да разбия мислите,
главата си
и теб,
обрязвам лудостта,
събличам кожата, защото те познава,
измивам всяка вена
и заспивам...
"любов" бе силна дума за мечтата ми...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
