26 dic 2008, 20:32

Демони 

  Poesía
855 0 10

Денят ми зейва гладен,

бесило в пламъци проклина нощите -

легла ръждиви,

захвърлям шепа вятър във очите,

да сълзят,

за да не виждам лумналия гняв

и смелостта...

подхожда ми страхът

остатъчен

и чист.

Със себе си ще взема само дланите

и чук,

за да разбия мислите,

главата си

и теб,

обрязвам лудостта,

събличам кожата, защото те познава,

измивам всяка вена

и заспивам...

"любов" бе силна дума за мечтата ми...

© Ася Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??