Dec 26, 2008, 8:32 PM

Демони

  Poetry
1.1K 0 10

Денят ми зейва гладен,

бесило в пламъци проклина нощите -

легла ръждиви,

захвърлям шепа вятър във очите,

да сълзят,

за да не виждам лумналия гняв

и смелостта...

подхожда ми страхът

остатъчен

и чист.

Със себе си ще взема само дланите

и чук,

за да разбия мислите,

главата си

и теб,

обрязвам лудостта,

събличам кожата, защото те познава,

измивам всяка вена

и заспивам...

"любов" бе силна дума за мечтата ми...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ася All rights reserved.

Comments

Comments

  • Да!!!
  • Хубаво написано!
  • "събличам кожата, защото те познава"
    определено ще се разходя из публикациите ти
  • "легла ръждиви,

    захвърлям шепа вятър във очите,

    да сълзят"

    ...и да не виждат гроэната утайка в самотата си...
  • Благодаря, че се спряхте при мен, в момента нямам възможност да посещавам сайта редовно и ми е хубаво, когато някой сподели впечатлението си от стиховете ми. Весела Коледа на всички!

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...