Денят ми зейва гладен,
бесило в пламъци проклина нощите -
легла ръждиви,
захвърлям шепа вятър във очите,
да сълзят,
за да не виждам лумналия гняв
и смелостта...
подхожда ми страхът
остатъчен
и чист.
Със себе си ще взема само дланите
и чук,
за да разбия мислите,
главата си
и теб,
обрязвам лудостта,
събличам кожата, защото те познава,
измивам всяка вена
и заспивам...
"любов" бе силна дума за мечтата ми...
© Ася All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
