Демони

26 дек. 2008 г., 20:32

Поэзия

925 0 10

Денят ми зейва гладен,
бесило в пламъци проклина нощите -
легла ръждиви,
захвърлям шепа вятър във очите,
да сълзят,
за да не виждам лумналия гняв
и смелостта...
подхожда ми страхът
остатъчен
и чист.
Със себе си ще взема само дланите
и чук, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Демони

Искате да прочетете повече?

Предложения