18 may 2007, 17:08

Демоните

  Poesía
622 0 0

Адът с демони е пълен,
които от болка крещят
и планът им бе пъклен:
болката те да предадат.


На човечеството злобно
тъгата трябваше да дадат
и в мълчанието гробно
с шум всичко да унищожат.


В черните си празни очи
омраза червена гореше,
пресъхнали, не видели сълзи,
в тях смъртта трептеше.


Преди това били са човеци,
живели са на тази земя.
Но сега прокълнати са вовеки
да потъват в тази тъга.


Не една душа погубили са
като човешки същества преди,
затова някои неща непростими са
и няма какво да ги спаси.


Сега демоните в ада горят,
чакат на опашката пламенна
и за да могат да се спасят,
вършат работата старателна.


И може би някой ден, дори
след няколко века напред,
даже да ги няма тези мечти,
техния дълг ще бъде отнет.


И ако заслужат прошка сами
след огъня, болката и самотата,
ще се върнат към тези мечти
и ще се борят за правдата...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Няма значение Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...