Демонът в къщата ти влезе през комина,

сгушен е в ъгъла, ей там.

Черната му сянка днес не те отмина

и ще си тръгне ли, не знам.

Тихичко се скрива в твоя дреха,

погледът му е във твоя отразен,

не намираш ти утеха,

превръщаш се в съвсем незащитен.

И ненадейно те пронизва хлад,

смътни думи през сълзите сричаш

и лекичко напускаш тоя свят,

без да си разбрал, че го обичаш.

И мисъл една преминава почти,

не вярваш ли, че демонът си ти?