Sep 6, 2018, 11:40 PM

Демонът

  Poetry » Other
711 0 0

Демонът в къщата ти влезе през комина,

сгушен е в ъгъла, ей там.

Черната му сянка днес не те отмина

и ще си тръгне ли, не знам.

 

Тихичко се скрива в твоя дреха,

погледът му е във твоя отразен,

не намираш ти утеха,

превръщаш се в съвсем незащитен.

 

И ненадейно те пронизва хлад,

смътни думи през сълзите сричаш

и лекичко напускаш тоя свят,

без да си разбрал, че го обичаш.

 

И мисъл една преминава почти,

не вярваш ли, че демонът си ти?

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Тифа All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...