Демонът
Демонът в къщата ти влезе през комина,
сгушен е в ъгъла, ей там.
Черната му сянка днес не те отмина
и ще си тръгне ли, не знам.
Тихичко се скрива в твоя дреха,
погледът му е във твоя отразен,
не намираш ти утеха,
превръщаш се в съвсем незащитен.
И ненадейно те пронизва хлад,
смътни думи през сълзите сричаш
и лекичко напускаш тоя свят,
без да си разбрал, че го обичаш.
И мисъл една преминава почти,
не вярваш ли, че демонът си ти?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Тифа Всички права запазени
