18 jun 2017, 23:03

Демонът в мен 

  Poesía » Filosófica
1157 2 9

               Душата ми в огън тлее, в пламъци изгарям бавно аз...

                        не човек,а демон в мен живее, заради този демон аз грешах.

                        На всичките пороци се отдадох, пари пилеех със замах,

                       на Дявола робиня станах, с кои очи  от Бог да искам прошка

                       в този час?І

 

 

                      Седем смъртни гряха има, седем пъти съгреших.

                     Съвестта ми носи черна роба, аз сама си я ушихІ

                     Но щом съм демон, не разбирам, защо сърцето ми кърви,

                    вина страшно ме измъчва, нима е възможно демон да скърби??І

                    А може би останала е капчица надежда за избавлението на

                  моята душа, някое ангелче невинно се опитва да ме спаси от пропастта...

 

         

 

 

               

© Виктория Тодорова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Точно така,Ели ! Угризенята наистина пречистват душата. Щом душата усеща това,значи пламъкът на живота гори. Животът е съвкупност от добро и зло,човек е това,което храни повече в себе си. А аз съм и от добрите и от лошите ! Както е писано,така ще бъде.
  • А може би угризенията на съвестта пречистват душата?!
    Не се терзай, Вики, просто живей, както ти е дадено...
  • Благодаря ти сърдечно, Elder!!!
  • "Съвестта ми носи черна роба, аз сама си я ушихІ"
    Стиховете ми харесаха много, поздравления!
  • Разбира се,АлбенчеІ Бог вижда всичко,което правим,накрая ще бъдем съдени и за лошите,и за добрите ни делаІ
  • Поздрави, Вики! Рано помъдряваш... Бог ни чака! Той прощава всичко, стига наистина да съжаляваме и да се стараем да се поправим!
  • Благодаря ти Давид Иванов! Така е Маргарита,грехът е основна човешка характеристика,няма безгрешни хора! Тези от нас,които осъзнават грешките си изпитват вина и търсят прошка. Трябва да изкореним демоните,които са в нас,защото те носят моментно и лъжливо щастие.
  • Много ми хареса, Вики. Страхотно!
  • Всички сме грешни, за жалост! И на всички е предложена прошка. Не всеки я иска и приема! Явно ти си от добрите! Имаш съвест, искаш и приемаш прошка. Е. Тя ще свали черната ти роба и ще те облече в бяла! Със сигурност!
Propuestas
: ??:??